Автор: Професор Джон Ленъкс Следвайте Гласове в ТелеграмНауката, разбира се, макар и

Проф. Джон Ленъкс: Науката е прекрасна, но ограничена. Бог е реален и си струва да вярваме в Него

Автор: Професор Джон Ленъкс Следвайте " Гласове " в Телеграм

Науката, несъмнено, въпреки и прелестна, е лимитирана. Дори и нобелов лауреат, който проучва торта, не може да ви каже за какво е била направена. Но вуйна Матилда, която я е направила, може да ви каже. Тя може да ви разкрие това, само че в случай че не ви го разкрие, вие в никакъв случай няма да узнаете. Това ме води към идващото ми доказателство. Същото е и с вселената – ние можем да я проучваме превъзходно, само че в случай че тя в последна сметка има основател, а аз имам вяра, че има, единствено Той може да ни каже защо е всичко това. И Той прави това в мощния разказ на Библията и по-специално в нейните разбори на човечеството освен по отношение на поведенческите сривове сред хората, само че и по отношение на отвесния срив на доверието сред нас и Създателя.

Но, дами и господа, през днешния ден нас ни питат за вярата в Бога и аз желая мощно да подчертая, че Бог не е доктрина, Той е персона. И в случай че моят генезис като персона е от един персонален Бог, то тогава най-вълнуващото нещо, в случай че има опция, е да опозная Бога. Така че, аз не просто имам вяра, че има Бог, само че аз се срещнах с Него и Му се поверявам. И имам съществени аргументи за това. Заради Христос, Който умря и по-късно още веднъж възкръсна поради мен. И това сътвори у мен възприятие за извънредно несправедливо помилван, приемане и мир, които ми дават опция да се изправя пред грозната страна на личната си природа и с Божията помощ да направя нещо по този въпрос.

Най-трудният проблем, който срещам като християнин, е казусът за злото и болката. Моята племенница получи на 22 години израстък, който я убива. Какво да кажа на сестра ми? Това е най-трудният проблем, пред който сме изправени. Но ми се коства, че атеизмът няма отговор тук. Защото атеизмът по формулировка има вяра, че човешката гибел е краят, тъй че няма последна вяра. Ако фактически е правилно, както аз считам, че е, че Иисус е Син Божи, тогава можем да зададем въпроса: Какво прави Бог на кръста? И отговорът идва: най-малкото, Бог не остава отдалечен на нашето човешко страдалчество, а става част от него. А другата страна на това е следната – защото Иисус възкръсна от мъртвите, Той ще бъде висшият Съдия. Тук е иронията, тъй като атеизмът по изискване няма последна вяра за правдивост. Огромното голям брой от хората в историята на света са умрели без правдивост и ще умират незаслужено. И в случай че това е краят, то несъмнено, те нямат вяра и за висша правдивост. Но обещанието на Новия завет, обезпечено от Възкресението на Христос, е че Той ще бъде Съдията в последния ден.

Български надписи за " Гласове ": Фондация " Документални "

Джон Ленъкс: Това, което ме изумява, е, че през днешния ден съществени мозъци не престават да желаят от нас да избираме сред Бог и науката. Това е като да караш хората да избират сред Хенри Форд и инеженерството, с цел да си обяснят автомобила.

(Това, което ще чуете, е безусловно извънредно. Пред Оксфордското заседание Джон Ленъкс излага своите убеждения за Бог. Речта му е извънредно наситена, обгръща доста неща за доста малко време, по тази причина умерено можете да спирате на пауза, да връщате – каквото ви е нужно, с цел да сте сигурни, че в действителност сте разбрали всяка една концепция, която той излага. След като казахме това, дано продължим.)

Джон Ленъкс: Аз имам вяра в Бог. Вярвам в извънреден Бог, който сътвори небето и земята. Аз имам вяра в Бог, който поддържа съществуването на небето и земята. Вярвам в това въз основа на рационални доказателства. Докато следят възхода на науката през 16-ти и 17-ти век, Алфред Норт Уайтхед и мнозина други споделят, че човек стартира да има вяра в науката, тъй като чака в природата да има закон, а чака в природата да има закон, тъй като има вяра в Законодателя.

Затова, дами и господа, аз не се срамя да бъда по едно и също време и академик, и християнин, тъй като таман християнството ми дава моя обект. Но това, от което съм учуден, е, че съществени мозъци през днешния ден не престават да ни карат да избираме сред Бог и науката. Това е като да караш хората да избират сред Хенри Форд и инженерството, с цел да си обяснят автомобила.

(Много положително.)

Когато Нютон откри своя закон за гравитацията, той не сподели „ Имам закон, не ми би трябвало Бог “. Не, той написа Principia Mathematica – евентуално най-великото произведение в цялата история на науката – тъй като той разбра, че Бог не е същият тип пояснение, каквото е научното пояснение. Бог не се състезава. Действието не се състезава с механизма и закона.
Защо е по-вероятно да има нещо, в сравнение с да няма нищо? Алън Сандидж, брилянтният космолог, който стана християнин на петдесетгодишна възраст, сподели, че Бог е отговорът на този въпрос. Но познавам хора, които толкоз обезверено се пробват да потвърдят, че вселената се е основала сама от нищото, което на мен ми се коства като непосреден оксиморон. Ако кажа, че „ х “ е основал „ у “, аз допускам, че съществуването на „ х “ изяснява съществуването на „ у “. Ако кажа, че „ х “ е основал „ х “, аз допускам, че съществуването на „ х “ изяснява съществуването на „ х “. Което просто демонстрира, че нелепостта си остава нелепост, даже и при висококвалифицирани учени.

(Това може да си заслужава да върнем, в случай че не сме го разбрали от първия път, тъй като това е добър мотив.)

Това ми припомня на Г. К. Честъртън, който сподели, „ Абсурдно е да се оплакваме какъв брой е немислимо един невъобразим Бог да направи всичко от нищото, а по-късно да се преструваме, че е по-мислимо нищото самò да се трансформира във всичко. “ „ Небесата свидетелстват за Божията популярност “, споделя античният псалом. И ние разкрихме дребна парченце от това, виждайки фината конфигурация на фундаменталните естествени сили. Това е нещо толкоз поразително за учените, че изисква пояснение. И на мен ми се коства, че Арнолд Пензиас го е схванал вярно. Той е носителят на Нобелова премия, който е разкрил фоновото лъчение на микровълните, върху което се базират огромна част от доказателствата за Големия гърмеж. Той споделя, че астрономията ни води към неповторимо събитие – галактика, която е основана от нищото и която има извънредно внимателен баланс, необходим с цел да обезпечи най-хубавите условия, които да разрешат живот, галактика, която има главен, би могло да се каже извънреден, проект. Но желая да стигна до това, което считам за един от фундаменталните причини на теизма. Приемам, че това заседание има вяра в разсъдъка – по тази причина всички ние сме тук. И като академик, аз имам вяра, че вселената е рационално познаваема. Това е нещо, което е поразявало някои от гениите на науката, до момента в който са търсели пояснение. Айнщайн споделя, че единственото неясно нещо по отношение на вселената, е че тя е разбираема.

Вигнер говореше за необяснимата успеваемост на математиката – по какъв начин е допустимо един математик да мисли вътре в главата си и да измисли уравнение, което наподобява съответствува с вселената отвън главата му? Как е допустимо, в действителност? Защото ироничната позиция на атеистите тук е явна. Моите другари атеисти, а аз имам доста такива, ми споделят, че движещата мощ на еволюцията, която в последна сметка е произвела нашите човешки когнитивни качества, в това число разсъдъка, в началото въобще не се е интересувала от истината, а само от оцеляването. А ние знаем, дами и господа, какво постоянно се е случвало и към момента се случва с истината, когато персони, търговски предприятия и страни се усещат застрашени и се борят за оцеляване.

Водещият мъдрец Алвин Плантинга от университета Нотр Дам споделя, че в случай че атеистите са прави, че ние сме артикул на неразумни, случайни естествени процеси, то значи те ни дават сериозна причина да се съмняваме в надеждните когнитивни човешки качества и по този метод неизбежно да се съмняваме във валидността на всяко разбиране, което те създават. Включително техният атеизъм, тяхната биология и тяхната религия в натурализма в този случай ще се окажат във война между тях, в спор, който няма нищо общо с Бог. Но моите другари атеисти не престават да упорстват, че за тях е разумно да имат вяра, че еволюцията на човешкия разсъдък не е предопределена за познаване на истината, само че е нелогично аз да имам вяра, че човешкият разсъдък е фиктивен и основан от Бог, с цел да ни направи способни да разберем и да повярваме в истината. Любопитна логичност.

Противоположно на това, библейският теизъм приема, че висшата действителност е персонална и рационална, и че това е повода науката да работи. И че мотивиращата мощ, която води великите учени откриватели е, че вселената оттатък и човешкият разум тук, който прави научното изобретение, са в най-висша степен артикул на един и същи образован възвишен разсъдък. Казано ни е, че човешките същества са направени по Божи облик. Това значи, че можем да се занимаваме с просвета. Това на мен ми наподобява безпределно по-смислено спрямо атеизма.

Сега дано в резюме прегледам етиката. Етичното държание, както и рационалното несъмнено, единствено по себе си не изисква религиозна религия. Това подхожда на обстоятелството, че хората са основани по Божи облик като рационални морални персони. Но както допуснах, че разсъдъкът не може да бъде пояснен без съществуването на Бог, по този начин посмявам да предположа, че не може да бъде обяснено и съществуването на нравственост. Както модерната просвета извира от юдео-християнските източници, по този начин е и с концепцията за човешкото тъждество. Чуйте атеиста Юрген Хабермас, евентуално един от водещите немски интелектуалци. Той споделя, че универсалисткият егалитаризъм – от който потеглят идеалите за свободата, груповият живот и солидарността, индивуалната добродетелност на съзнанието, човешките права и демокрацията, – директно завещание от юдейската нравственос на справедливостта и от християнската нравственос на любовта. Това завещание, непроменено по своята същина, е било обект на непрекъснато сериозно заграбване и интерпретиране, като и до през днешния ден няма опция – всичко останало са просто идолски постмодерни приказки. Струва ми се, че той визира същността на нещо значимо, тъй като полезността на човешките същества, върху която този егалитаризъм почива, се основава не върху това, което човешкото създание може да направи, а на това, от което то е направено, а то в целокупност е направено по Божи облик.

Никога няма да не помни диалога при едно от многото си визити в Русия, който имах с сътрудник от Академията на науките. Той ми сподели, „ Занеш ли, Джон, ние мислехме, че можем да премахнем Бога и да задържим полезността на човешките същества, само че разбрахме, че не можем и убихме милиони от тях. “ Александър Солженицин сподели „ Ако ме попитат за какво 60 милиона мои сънародници бяха пожертвани, отговорът е: ние забравихме Бога. “

Единственото позволение на този проблем не е единствено въпрос на развиване на човешката нравственос, макар че това е доста значимо, а е въпрос на нещо надалеч по-цялостно. Това е възобновяване на раздраната връзка посредством спасението, което Той ни донесе посредством Иисус Христос. Това е радикална връзка, посредством която Бог ни дава опция да живеем етично. И тук стигаме до това, което за мен е основното доказателство, освен за съществуването, само че и за природата на Бога. Това е Иисус Христос. Той освен учеше на златното предписание, само че го въплъщаваше. Хранеше гладните, лекуваше болните и страдаше и приемаше отритнатите от обществото. Даде ни респект и почитание към отхвърлените и унижените. И донесе амнистия и мир на доста милиони по света. Той, несъмнено, беше в положение да направи това, тъй като въпреки да беше човек, Той единствен в никакъв случай не беше единствено човек, само че Бог, който стана човек. Централното доказателство за това изумително изказване е, несъмнено, Неговото историческо Възкръсване от мъртвите, което даде начало на християнството в света.

Това, несъмнено, дами и господа, е сериозен въпрос – в случай че Иисус е възкръснал от мъртвите, то гибелта не е краят и атеизмът е неистина. Ако Иисус не е възкръснал от мъртвите, то християнството е неистина. И аз си припомням по какъв начин като студент в Кеймбридж слушах брилянтния сър Норман Андерсън, специалист по право, който прегледа правосъдните доказателства от правна позиция като ослепителен юрист, и най-после сподели: „ Празният гроб на Иисус образува същинска канара, върху която всички рационалистки теории за възкресението се разрушават всуе. “

И най-после, когато чета Библията, аз освен намирам интелектуално задоволство – а аз намирам голяма доза от него – аз чувствам гласа на Бога, който ми приказва. Това е извънредно персонално.

Но това ми дава опция да осъзная и нещо друго – най-трудният проблем, който срещам като християнин, е казусът за злото и болката.

Моята племенница получи на 22 години израстък, който я убива. Какво да кажа на сестра ми? Това е най-трудният проблем, пред който сме изправени. Но ми се коства, че атеизмът няма отговор тук. Защото атеизмът по формулировка има вяра, че човешката гибел е краят, тъй че няма последна вяра. Но, виждате ли, дами и господа, можем да стоим тук до среднощ и оттатък, както се е случвало в този университет епохи наред. Какво един добър Бог, би могло, би трябвало, би било, в случай че единствено можеше, единствено в случай че не беше..., само че няма да стигнем до средата. Затова ми се коства, че можем да зададем различен въпрос, вместо този. При състояние, че животът ни се показва в две измерения – виждаме някои красиви неща, виждаме мизерни интервали, виждаме болежка и страдалчество, и виждаме наслада – по какъв начин можем да се примирим с това?! Струва ми се, че тук няма банален отговор, само че има прозорец към вероятен отговор и той е следният. Ако фактически е правилно, както аз считам, че е, че Иисус е Син Божи, тогава можем да зададем въпроса: Какво прави Бог на кръста? И отговорът идва: най-малкото, Бог не остава отдалечен на нашето човешко страдалчество, а става част от него. А другата страна на това е следната – защото Иисус възкръсна от мъртвите, Той ще бъде висшият Съдия. Тук е иронията, тъй като атеизмът по изискване няма последна вяра за правдивост. Огромното голям брой от хората в историята на света са умрели без правдивост и ще умират незаслужено. И в случай че това е краят, то несъмнено, те нямат вяра и за висша правдивост. Но обещанието на Новия завет, обезпечено от Възкресението на Христос, е че Той ще бъде Съдията в последния ден.

И по този начин, дами и господа, това са някои от аргументите, заради които аз имам вяра, че Бог е действителен и си коства да имаме вяра в Него. Благодаря.

Джон Ленъкс е професор по математика и философия на науката. Има над 70 изявления в математически списания и две монографии. Говори свободно немски, френски и съветски и изнася голям брой лекции на тематики, свързани с просвета, вяра и нравственос. В тази връзка посещава неведнъж Русия и други някогашни социалистически страни, както преди, по този начин и след рухването на желязната завеса. Автор и съавтор е на доста книги на апологетични тематики, четири от които: „ Християнството – опиат или истина? “, „ Дефиниция на християнството “, „ Ключови древен понятия “, „ Погребала ли е науката Бога? “ са преведени и издадени на български.

Джон Ленокс пази християнския мироглед в няколко обществени дебата против обществени покровители на атеизма като Кристофър Хичинс и Ричард Докинс.

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова